Обновена на 03.05.2024 от Questo
Полицейските служби в Европа са „дълбоко загрижени“ от въвеждането на криптирана онлайн комуникация. Това се казва в обща позиция, публикувана от Европол.
Представителите на полицията призвовават технологичната индустрия да бъде „гъвкава“ и да използва съществуващи технологични решения, за да осигури баланс между правото на поверителна комуникация и възможността да се открива и маркира незаконно съдържание, свързано със секусално посегателство срещу деца.
В позицията не се споменава за кои криптирани комуникационни платформи става дума. Последната голяма платформа, която въведе криптиране от край до край, беше Messenger, която е собственост на Meta: компанията-собственик на Facebook и WhatsApp.
„Ето защо сме дълбоко загрижени, че криптирането от край до край се въвежда по начин, който ще подкопае и двете способности(става дума за способностите на технологичните компании да четат съобщенията на потребители си, както и да маркират потенциално незаконна комуникация като например изпращане на детска порнография – бел. авт.) Компаниите няма да може да реагират ефективно на исканията на държавните органи. Нито ще могат идентифицират или докладват за незаконна дейност на своите платформи. В резултат на това ние просто няма да можем дазащитим обществеността. Досега нашите общества не са толерирали пространства, които са извън обсега правоприлагането и където престъпниците могат да общуват безопасно, а насилието над деца може процъфтява. Не бива да ги толерират сега. Не можем да се оставим да бъдем заслепени за престъпността“, се казва в позицията.
Криптирането от край до край позволява на двама или повече души да общуват, без платформата, през която го правят, да може да чете съобщенията им.
Престъпниците умело се възползват от този факт. След като платформата няма достъп до съпбщенията им, това значи, че и полицията няма достъп до тях. Много от тях общуват именно през такива платформи, за да избегнат разследване и изтичане на информация.
Повечето популярни платформи за комуникация – Signal, Viber, WhatsApp и т.н. имат криптиране от край до край.
Криптираните платформи са популярно средство за разпространение на детска порнография. Именно този тип престъпления визира публикуваната позиция. Снимки, клипчета и информация за деца се разпространяват в индивидуални чатове и групи. Тъй като съобщенията са криптирани, платформата не може да „види“ съдържанието и да го маркира като опасно.
Темата за използването на криптирана комуникация е многопластова и сложна.
От една страна имаме предпазването на обществения интерес.
Криптираните съобщения помагат за разпространението на детска порнография. От няколко години Европа е най-големият „източник“ на сексуално съдържание с деца.
България пък изскочи в една от класациите за най-предпочитани дестинации, където се хоства такова съдържание.
Логиката на полицаите (и доста политици) е, че ако разследващите имат достъп до онлайн комуникацията – така, както имат достъп до обажданията и геолокационните данни, събирани от мобилните оператори – те ще могат по-лесно да разкриват и предотвратяват престъпления, свързани с разпространение на сексуално съдържание.
От друга страна имаме правото на поверителност на обикновените граждани. Премахването на криптираните съобщения ще означава, че трети страни (разбирай разработчика на комуникационната платформа, полиция, съд) ще могат да получат достъп до комуникацията на всеки гражданин, който е заподозрян за извършено престъпление.
„И какво от това? Ако не си извършил нищо нередно, няма от какво да се притесняваш“, вероятно е първата мисъл, която ви минава през главата.
Само че не е толкова просто.
Преди няколко години европейските политици лансираха идея цялата онлайн комуникация на гражданите да се сканира с алгоритми, които маркират и докладват сексуално съдържание.
Проблемът на тези алгоритми е, че могат да докладват снимка на децата ви, които сте изпратили в някой месинджър, като престъпно съдържание. Веднъж щом бъдете маркиран като нарушител, полицията би могла да получи достъп не само до снимката, която сте изпратили, но и до други ваши съобщения.
Това поне са притесненията на много активисти, които защитават правото на поверителност. Евродепътатът Патрик Брейър нарича плана за сканирането на съобщения Chatcontrol и от години води борба срещу превръщането му в реалност.
“ Това е дупка, с която ще се позволи корпорации безразборно да наблюдават личното ни пространство – казва Брейър в интервю за Questona. – По тази тоталитарна логика нашите офиси, смартфони и спалните ни също могат да бъдат наблюдавани. Развихрянето на подобни машини за денонсиране е неефективно, незаконно и безотговорно.“
Самите доставчици на комуникационни услуги също се притесняват от подобно развитие. В началото на 2024 г. някои от тях излязоха с обща позиция, в която призовават правителствата в Европа да не посягат към масовото сканиране на съобщения като антипрестъпна мярка.
„В най-добрия случай технологията не е достатъчно усъвършенствана, за да идентифицира само незаконно съдържание – коментира доставчикът на криптирана поща Proton, една от компаниите, подписали общата позиция. – Вече има случаи на фалшиви положителни резултати(например изпращате на някого снимка на детето си и системата го маркира като детска порнография – бел. автор), които са съсипали живота на хората.“
Да се върнем към публикуваната от Европол позиция. В нея се споменава само, че съществуват технически решения, с които може хем да се защити обществения интерес, хем да се осигури право на поверителност. Не се посочва кои са тези решения и дали става дума за т.нар. Chatcontrol.
Но изглежда, че темата продължава да е горещ картоф в Европейския парламент и засегнатите страни лобират в различни посоки за или против случването й.