Меню Затваряне

7+ изненадващи факти за правото да бъдеш забравен

Как се използва правото да бъдеш забравен в България и по света?

Поразрових се в данните на Google и открих някои много любопитни факти.

Като например:

  • В България са подадени 3239 искания за изтриване на информация
  • Поискано е премахването на 16853 интернет адреса
  • От тях са премахнати 3561 адреса
  • Ако изключим обикновените физически лица, над 47% от исканията в България са от политици
  • Най-много искания за премахване на съдържание има срещу статии в blitz.bg, dariknews.bg и 24chasa.bg
  • Досега Google е получила искания за премахването на над 3.3 млн. адреса

Какво представлява правото да бъдеш забравен?

Правото да бъдеш забравен дава възможност на потребителите да поискат премахването от интернет на определена инфомрация, свързана с тях. То засяга основно показването на лични данни в резултатите на търсачката Google.

ВАЖНО: Ако искате да изтриете информация за себе си или ваш близък, можете да го направите през този формуляр.

Да кажем, че Иван Христов е бил обвинен в сексуален тормоз над детето си и срещу него се е водило дело. Христов е оправдан, но междувременно медии са публикували статии, в които се посочва обвинението.

Христов може да поиска тези статии да не се показват като резултати в Google, тъй като вредят на репутацията му и го злепоставят. След оценка на правата на Христов и обществения интерес от показването на статиите, Google решава да  ги премахне от резултатите за търсене.

Това е напълно реален пример от България, сменено е само името на лицето.

Правото да бъдеш забравен абсолютно ли е?

Не. Google преценява поотделно дали да удовлетвори всяко искане за премахване на информация от търсачката. Възможно е искането да не бъде удовлетворено (например подалият искането е осъден сериен убиец и е в интерес на обществото тази информация да е достъпна).

Правото да бъдеш забравен няма да ви помогне да свалите информация от интернет. То ще ви помогне да я махнете от резултатите в Google. За да премахнете информацията от мрежата, ще трябва да се свържете със собственика на уебсайта и да поискате от него да я премахне.

Правото да бъдеш забравен: каква е ситуацията през 2019

От май 2014 г. Google публикува статистика за броя на подадените искания за сваляне на информация. Всички данни в тази статия са извадени от там.

Нека да погледнем някои от най-впечатляващите числа.

1. До септември 2019 Google е получила над 841 хил. искания за премахване на информация.

Само година, след като член 17 от общия регламент на ЕС за защита на данните (както формално е известно правото да бъдеш забравен) влиза в сила, потребителите са подали 270 хил. искания за премахване на информация.

Към септември 2019 г. е поискано премахването на 3.3 млн. интернет адреса от Google.

2. От България са подадени 3239 искания за премахване на информация.

Това е около 0.3% от общия брой искания. Поискано е премахването на общо 16853 интернет адреса.

От правото да бъдеш забравен могат да се възползват всички граждани на страни в ЕС, включително и България. По-интересното обаче е кой се възползва от това право, както и дали исканията водят до резултат.

3. В резултат на искания от български лица са премахнати 3561 интернет адреса.

Това е едва 26.2% от заявените за премахване URL адреси. Това означава, че Google счита значителна част от българските искания за неоснователни.

За сравнение, в европейски мащаб делът на премахнатите URL адреси е почти два пъти по-голям и достига 44%.

4. Почти 85% от подадените искания са от физически лица.

Обикновените граждани са преобладаващата категория потребители, която иска премахване на данни от Google. Досега те са подали 1473 искания.

Трябва да се уточни, че в категорията „физически лица“ не попадат политици и правителствени служители, юридически лица, непълнолетни или обществени личности. Те са обособени в отделни категории.

Българските политици използват най-много правото да бъдеш забравен

Снимка: Тодор Божилов

Правото да бъдеш забравен може да се използва като инструмент за лъскане на публични имидж. Чрез него могат да се „скрият“ очернящи статии. Интересно е да се види в каква степен българските политици се възползват от това.

5. Ако изключим обикновените физически лица, 47.3% от исканията за премахване на съдържание в България са дошли от политици и правителствени служители.

Google разпознава няколко категории потребители извън обикновените физически лица. Такива са правителствените служители, юридическите лица, непълнолетни лица, обществени личности.

От тези категории най-активни са политиците. Те са подали почти половината от всички искания за премахване на информация!

Това е много повече от средното за Европа. Само 22.1% от подадените искания (отново тук не се вземат предвид молбите на обикновените физически лица) са подадени от политици и служители на правителството.

6. България е европейски лидер по подадени от политици искания за изтриване на информация.

В целия Европейски съюз има само една страна, в която делът на подадените от политици искания е по-голям от този в България. Това е Малта.

Ето ги и страните в ЕС с най-голям дял подадени от политици искания.

ТОП 10 НА СТРАНИТЕ С НАЙ-МНОГО

ПОЛИТИЧЕСКИ ИСКАНИЯ

ЗА ИЗТРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Страна Дял на исканията, подадени от политици или правителствени служители (в %)
Малта 54,2
България 47,3
Румъния 38,8
Испания 38,6
Латвия 36,0
Гърция 35,1
Италия 34,1
Литва 34,0
Португалия 32,9
Хърватия 31,4

Източник: Google

Кои български медии имат най-много деиндексирани статии?

Въпросът е много интересен. Премахването на медийно съдържание от Google би могло да се счита за опит за цензура. Но може и да означава, че медията работи с непроверени факти и публикува клюкарски и обидни материали.

Няма да раздавам присъди. Нека да разгледаме топ 5 на медиите, срещу които има най-много успешни искания за премахване на статии. Успешни означава, че Google е одобрила исканията и е деиндексирала посочените статии.

7. Най-много искания за премахване на съдържание има срещу blitz.bg

В Google са постъпили исканията за 298 статии в информационната агенция blitz.bg. Премахнати са 61 статии, което превръща blitz.bg в българската медия с най-много деиндексирани от Google статии.

Медиа URL, чието премахване е поискано Реално премахнати URL % на премахнатите спрямо всички поискани за премахване URL
blitz.bg 298 61 20
news.bg 95 33 35
dariknews.bg 175 32 18
dnes.bg 96 29 30
24chasa.bg 123 19 15

Източник: Google

Малко обяснения към горната таблица. В първата колона е броят на поисканите за премахване URL адреси. Във втората е броят на реално премахнатите от Google статии.

Както се вижда, и по двата показателя blitz.bg е на първо място.

Полезно е да се види и какъв дял от всички заявки за премахване на статии са удовлетворени. В случая на blitz.bg например делът на реално премахнатите URL адреси е 20%. За други медии като dnes.bg и news.bg обаче делът е над 30%.

Инструмент за защита или цензура

Правото да бъдеш забравен е регламентирано с идеята за защита на потребителите и тяхното достойнство. Но като всеки друг инструмент то има повече от едно приложение.

Данните показват, че правилото се използва активно както от обикновените граждани, така и от компании, обществени личности и политици.

Номинално броят на подадените от политици искания не е голям – общо 125. В страни като Франция, Испания и Италия бройката надхвърля 1500.

Но като дял броят на исканията от политици е почти половината от всички искания по категории (без обикновени граждани). Това нарежда България на едно от първите места в Европейксия съюз.

Това вероятно ще послужи като повод за размисъл.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *