Обновена на 02.08.2021 от Questo
Хората масово не разбират необходимостта от поверителност на комуникацията в интернет.
Голяма част от тях ще ви кажат, че не считат за необходимо да пазят данните си, защото просто няма какво да крият.
„Колегите ми знаят паролата за имейла? Да влизат и да четат, няма какво да крия!“
„Полицията има възможност да ми чете съобщенията в Messenger? Да, четат, не съм престъпник, няма какво да крия!“
Но този аргумент е невалиден.
Да разгледаме следната теоретична ситуация. Седите си в офиса и нервно очаквате обаждане от лабораторията, в която сте си правили изследване заради съмнения за сифилис. Телефонът звъни и виждате, че наистина се обаждат от лабораторията, за да ви кажат резултатите от изследването.
Отлично знаете, че офисът ви е много тих и всеки телефонен разговор може да бъде чут от колегите ви: колкото и тихо да говори отсрещната страна.
Какво правите? Оставате в стаята или излизате навън, за да не слушат колегите ви?
Голяма част от вас вероятно ще излязат навън.
Но защо? Нали няма какво да криете?
Какво толкова може да се случи, ако колегите ви слухтят? Дори и резултатът да е положителен, вие не сте направили нищо нередно. Да се разболееш от сифилис не е престъпление.
Има какво да криете и още как
Истината е, че всички имат какво да крият. Пиянски SMS-и, снимки, данни за здравословното състояние, финаносовото положение, отношения с интимния партньор… Всичко това е информация, която хората пазят дори и от близките си.
Когато се говори за следене на онлайн комуникацията, обществото често си представя държавни институции с абривиатури: ЦРУ, NSA, ДАНС и т.н. Част от работата на тези агенции да използват технически средства, за да разследват престъпления.
Може би ще кажете: „И какво, ако полицията има достъп до моята информация? Властите разследват престъпления, а не се интересуват от личния живот на хората. Какво значение имат за тях снимките на лабрадора ми?“
Работата е там, че не знаете в кого ще попаднат данните ви. И не, не говорим за някаква всепоглъщаща дълбока държава, която следи гражданите си денонощно (не че е невъзможно).
Не знаете кой гледа
Говорим за гигантски интернет компании, които получават достъп до данните ви. Тези компании предоставят събраната информация на трети лица: рекламодатели, разработчици на софтуерни приложения и други.
Така данните ви могат да се озоват в компании, с които нямате никакви отношения. В повечето случаи се говори за „анонимизирани“ данни, които не могат да директно да бъдат свързани с вас. Но има и фрапиращи случаи, в които компания буквално може да получи достъп до пощенската ви кутия.
Един такъв пример е Return Path: фирма, която разработва платформа за имейл маркетинг. Оказа се, че служители на Return Math са можели да четат имейлите на стотици Gmail потребители, докато са разработвали нова функция на платформата.
Тази история беше голям скандал през 2018 г. Някой да си спомня днес, че това изобщо се е случило? Но има и истории като скандала с Cambridge Analytica, които оставиха трайна следа в обществената памет.
Способността на компаниите и политиците да ви профилират заради активността ви в социалните мрежи е впечатляваща.
Информационното брокерство е бизнес, който генерира милиарди долари приходи всяка година. Само Facebook прави по 86 млрд. долара приходи годишно. Почти целият си оборот компанията създава от това, че продава на рекламодателите информация за това какви книги, заведения, отбори и т.н. харесвате вие и останалите 2 млрд. потребители на Facebook.
Правото на поверителност като човешко право
„Да кажеш, че не ти пука за правото за поверителност, защото няма какво да криеш, е като да кажеш, че не ти пука за свободата на словото, защото няма какво да кажеш.“
Това са думи на Едуард Сноудън, бившият служител на американското разузнаване, който е издирван от САЩ за държавна измяна. Някъде около 2014 г. Сноудън разкри информация за различни програми за масово следене, използвани от американското и други правителства по света.
Думите на Сноудън поставят темата за поверителността в по-мащабен контекст. Той насочва вниманието към идеята, че поверителността е човешко право, а не само ваша лична привилегия.
Правото на поверителност може да бъде погазено както от държавите, така и от частните корпорации. Ето защо тезата „нямам какво да крия“ издиша.
Напротив, вие имате какво да криете.
Просто не разбирате мащабите, в които вие (доброволно или не) предоставяте данните си на трети лица.
Какво можете да направите по въпроса
Никой не е анонимен в интернет. Но колкото по-осъзнати сте за проблема с поверителността на онлайн комуникацията, толкова по-малко ще знае мрежата за вас.
- ограничете информацията, която социалните мрежи и онлайн платформите знаят за вас
- използвайте всички възможни настройки за поверителност. Това няма да ви спаси от събиране на данни, но може поне да ограничи разпространението им
- използвайте комуникационни услуги с криптиране от край до край. Ето няколко предложения за криптирани месинджъри
- използвайте технологии като VPN и Tor, за да ограничите това, което интернет доставчикът ви знае за вас
- разберете как действа шпионският софтуер и как може да се предпазите
Подобни статии
