Обновена на 24.09.2021 от Questo
Преди около месец с мен се свърза момиче, с чиито снимки някой е направил фалшив Facebook профил. Профилът изглежда неактивен, доколкото на стената не е публикувано нищо.
За сметка на това на профилната снимка е тагнат мъжки профил с тъмни очила и ланец на снимките.
Не е известно дали от фалшивия профил са изпращани съобщения до хората в списъка с приятели.
Момичето искаше да свали фалшивия профил. Тя твърдеше, че се е опитала да го докладва като фалшив, но от това не е последвало нищо. (Facebook може да свали профил, който е бил докладван като фалшив.)
Какво е кибертормоз
Създаването на фалшиви профили е един от примерите за кибертормоз. УНИЦЕФ дефинира кибертормоза като „тормоз чрез дигиталните технологии“.
Най-често той се случва в социалните медии: например жертвата получава заплашителни или обидни съобщения в Instagram, или пък някой пише обидни квалификации по неин адрес във форум или в група във Viber.
Целта на кибертормоза е жертвата да се сплаши, да се накара да се почувства неудобно или засрамена.
Въпреки че всеки може да се окаже жертва на кибертормоз, най-често потърпевши са малките деца и тийнейджърите. Те прекарват много време в социалните мрежи, в платформи за стрийминг и мултиплейър игри, където размяната на съобщения става с натискането на един бутон.
Примери за кибертормоз са:
- изпращане на обидни съобщения или заплахи
- публикуване на обидни съобщения или заплахи в интернет
- създаване на фалшив профил с цел злепоставяне/изпращане на злонамерени съобщения
Кибертормоз в България и Европа
Няма актуални данни за това какъв дял от децата в България са били жертва на кибертормоз. На европейско ниво официалната статистика отчита ръст в случаите на кибертормоз. Донякъде това се дължи на факта, че заради пандемията децата прекарват повече време онлайн.
Общо 49% от европейските тийнейджъри съобщават, че са били жертва на кибертормоз през 2020.
В същото време една трета от тийнейджърите съобщават, че са били инициатори на кибертормоз.
В някои страни като Германия, Швейцария и Румъния делът на младежите, които са упражнявали кибертормоз, надхвърля 40%.
Българските тийнейджъри масово разполагат със смартфони и профили в социалните мрежи, така че данните за България вероятно са сходни.
Как да разбера дали детето ми е жертва на кибертормоз?
Малките деца са най-уязвими към кибертормоз, тъй като представите им за света все още не са формирани и това е нещо напълно ново за тях. Но как да разберете дали детето ви е жертва на тормоз онлайн?
„Когато детето ви е жертва на кибертормоз или каквато и да е форма на тормоз, то има склонност да промени обичайното си поведение – казва психологът Милена Николаева от ПсихоЛого5. – На пръв поглед може да е без видима за вас причина.“
Признаци, че детето страда от кибертормоз
С други думи: търсете резки промени в поведението на детето. Такива може да са:
- нервност и тревожност при използването на месинджъри, социални медии или видеоигри в мрежа
- започва да крие това, което прави на смартфона или компютъра
- спира да използва или рязко намалява използването на социални мрежи, смартфон, компютър
- обратното също е възможно – рязко се повишава използването на социални мрежи
- силно нежелание да посещава училище/детска градина, въпреки че допреди това е ходело с желание
- изолация, нежелания да споделя, нежелание да излиза навън и да следва обичайната си рутина
- тъга, стигаща до депресивни състояния
- тревожни състояния и резки гневни избухвания
- срам и опит да прикрие тревогата си
При по големите може да се наблюдават и:
- Понижаване на академичните постижения, бягство от училище
- злоупотреба с алкохол и упойващи вещества
Тези признаци могат да се дължат и на други трудности, които детето може да преживява, но обичайно са свързани с форма на отхвърляне от връстници и проява на насилие към него.
Какво да направя, ако детето ми е жертва на кибертормоз
Разбрали сте, че някой обижда или заплашва детето ви е интернет. Има ли какво да направите от техническа гледна точка?
Има нещо, което не бива да правите: и това е да държите под контрол всичките му акаунти в интернет, за да го предпазите от агресори. Поведението на родител-хеликоптер носи след себе си други негативни последствия като проблеми с доверието.
Научете го да използва настройките за поверителност и блокиране
Социалните мрежи и месинджърите имат настройки за поверителност, които ограничават аудиторията, която може да вижда публикациите на детето ви. Помогнете на детето си да ги използва.
TikTok например може да ограничава коментиращите под видеата, както и да предотвратява т.нар. стичване на видеа, при което потребителите използват извадки от чужд клип, за да направят собствен. Последното често се използва за създаване на обидни видеа.
Научете го да прави скрийншотове
Не знаете кога може да са ви от полза.Скрийншотовете биха могли да се окажат доказателство, ако решите да предприемете по-сериозни мерки като например подаване на жалба в полицията.
Има някои мобилни приложения, които не позволяват да правите скрийншотове. Когато това е невъзможно, може да се използва друго устройство, с което да се направи снимка на екрана.
Научете го да използва трудни за отгатване пароли
Съвети как се създават трудни за разбиване пароли има тук. Това е по-скоро превантивна мярка, но може да има ефект и след като тормозът вече е започнал.
Говорете с него
„Научете го, че не всички възрастни и деца са добронамерени и е необходимо да развием умения да разпознаваме поведението им“, казва Милена Николаева. Тя посочва, че детето има нужда да се научи на доверие, но и да се пази. Когато обаче е изложено на кибертормоз, може да се почувства засрамено от това, че се е доверило на неподходящ човек.
„Наред с това възникват страхът и тревогата, че комуникацията с хората е опасно нещо и да развие симптоми на социална тревожност. В такива моменти е добре да му обясните, че няма нищо срамно да станеш жертва на нечии злонамерени действия, но че детето е проявило смелост като ви е споделило и че се гордеете с него. Дайте му подкрепата си и така то ще се почувства защитено.“
Как да говоря с детето си за кибертормоз: съвети от психолог
Милена Николаева, която работи с деца в една от най-големите детски градини в България, предлага на родителите да се съсредоточат върху следните неща.
Какво да му кажем, за да го подготвим, че нещо такова може да му се случи?
Този урок се преподава още в най-ранна възраст, когато вашият тригодишен юнак е бил нахапан от връстник в детската градина съвсем незаслужено. В тази ситуация е трудно да възвърнете справедливостта и да убедите детето, че такива ситуации няма да се случват повече.
С времето обаче детето се научава да се отстоява, да казва „Не“ на действията на другите и да разпознава доброто от лошото. Докато стигнем до 7 – 8-годишна възраст, когато детето ще е въоръжено със социални умения, достатъчни да му помогнат да разграничи злонамереното от добронамереното.
И все пак, научете детето на лични граници, като например, че тялото и личността са неприкосновени и никой не може да ни принуди да направим нещо против волята си. Уверете се, че детето знае, че интернет крие опасности, същите като в реалния живот и че злонамерените действия на някого не се ограничават само до контакта на живо.
Изградете доверителна връзка с детето си още от най-ранна възраст
Още в най-ранна възраст задача на родителя е да зачита границите на детето си и респективно да постави своите. Когато светът на детето е уважен и признат, в по-късните години и най-малката проява на агресия и насилие към него ще му даде сигнал да се защити или да потърси помощ от възрастен.
Поддържайте близък контакт с детето си, изслушвайте го
Тормозените деца са склонни към срам и изолация. Изпитват трудност да споделят. Ако се интересувате от преживяванията на детето си и винаги сте на разположение да го изслушвате, веднага ще забележите промяната в поведението му. А и то с готовност ще сподели страховете и трудностите си.
Научете детето си да отстоява себе си в трудни ситуации
Децата имат нужда да им покажем как да отстояват позициите си и да задоволяват потребностите си по уважителен за другите начин.
Може да опитате със следните думи: „Сега е мой ред. Изчакай!“, „Не искам да правиш това. Не ми е приятно“, „Ако продължиш да правиш това, няма да общувам с теб“, „Причиняваш ми болка. Ще споделя с майка си/баща си/учителката“, „Не искам да се обръщаш така към мен, обиждаш ме. Наричай ме с моето име.“, „Искам/Не искам повече да…“.
Предайте на детето си основни социални умения
За съжаление най-застрашени на насилие и тормоз са деца, които имат бедни социални умения. Липсата на знания как да общуват и разчитат думите и посланията на връстници и възрастни излага детето на риск от това да не се противопостави на обидното поведение на другите и/или да премълчи от страх и срам. Научете го как да създава приятелства, как да инициира контакт или как да се обръща към непознати възрастни и деца. Не забравяйте, че децата се учат като наблюдават нас, възрастните.
Научете го, че да станеш жертва на насилие, тормоз, обида или каквото и да е посегателство не е срамно
Научете детето си да се защитава като потърси помощ от приятел или възрастен, когато усети, че не може да се справи с трудна ситуация.
Научете детето си, че интернет е полезен инструмент за забавление и учене, но също може да бъде много опасно място, макар че сме у дома и нямаме пряк контакт с хората.
Създайте правила за екранно време и страници/социални мрежи, които детето да ползва
Ръководете се от собствените си представи за споделяне и общуване, но не забравяйте, че децата нямат нашите умения за анализ и преценка на рискови ситуации. Нужно е постепенно да ги въвеждаме в света на възрастните и да ги пуснем сами да се справят.
Подобни статии
