Публикувана на 23.03.2022 от Questo
Последна промяна на 23.03.2022
Финансовите загуби от кибепрестъпления са скочили през 2021 г. с 64% до 6.9 млрд. долара. Това показват данните от годишния доклад на ФБР за компютърната престъпност.
Както може да се очаква, голяма част от загубите са свързани с актуалните събития по света. Едно от тях е пандемията, което прехвърли в интернет много работни срещи. Това даде възможност на хакерите да проникват в конфиденциални видеоконферентни разговори и да нареждат парични преводи от сметките на фирмата към своите собствени.
Нищо чудно, че измамите със служебен имейл продължават да са най-доходоносното компютърно престъпление в света. Само за една година то е генерирало финансови загуби за 2.4 млрд. долара.
Инвестиционните измами също бележат мощен „напредък“. До голяма степен това се дължи на бесните колебания в цените на криптовалутите, което увеличава инвестиционния интерес към тях.
Загубите всъщност са много по-големи
Преди да разберем кои киберпрестъпления генерират най-много пари е важно да направим едно уточнения. Цитираните суми са директни загуби, докладвани от жертвите на престъпленията.
Общите загуби от компютърната престъпност обаче са много по-големи.
Емблематичен пример са криптовирусите. През миналата година жертвите на криптовируси са платили общо 49 млн. долара като откупи.
Но ако компютрите в една фирма са заразени с криптовирус, и фирмата се съгласи да плати искания откуп от 1 млн. долара, загубите за компанията са много повече от 1 млн. долара.
Това е така, защото криптовируса може да е блокирал информационните системи в компанията и напълно да е спрял ежедневните бизнес процеси. А това струва пари на фирмата.
Ако са криптирани лични данни, това може да означава регулаторни санкции.
Топ 10 на най-доходоносните киберпрестъпления
И така, да видим кои компютърни престъпления носят най-големи печалби.
1. Измами със служебен имейл
Финансови загуби: $ 2.4 млрд.
Какво представлява: Крадците получават достъп до имейла на висши мениджъри и от тяхно име нареждат на счетоводителя на фирмата да направи плащане към банкова сметка, която е под контрола на измамниците.
Заради пандемията много служебни срещи преминаха онлайн, което даде ново поле за изява на хакерите. Те могат да пробият профила на шефа в популярна платформа за видеоконферентна връзка и да се представят за него по време на служебна среща. Служителите в конферентната връзка си мсилят, че шефът им нарежда да направят плащане към банкова сметка на партньор.
2. Инвестиционни измами
Финансови загуби: $ 1.46 млрд.
Какво представлява: Жертвата получава предложение да инвестира в инвестиционна схема: обикновено нова криптовалута, която ще разбие пазара. С навлизането на децентрализираните финанси (DeFi) се появиха много схеми, които обещават голяма доходност, но накрая организаторите изчезват с парите.
Друг вариант е жервата да получи оферта да си направи профил в сайт-борса на криптовалути. След като вкара пари там, жертвата вижда как на хартия вложенията се увеличават. Но когато дойде време да си изтегли парите? Изненада: не може.
3. Любовни измами
Финансови загуби: $ 956 млн.
Какво представлява:Измамникът започва романтична кореспонденция със своята жертва, докато я убеди да му изпрати пари. Сред често използваните претексти са: „Трябват ми пари, за да спася роднина“, „В чужбина съм и ме обраха, останах без пари“, „Не искам да ми пращаш пари, купи ми един ваучер за подарък“ и т.н.
Възрастните хора са най-податливи на този тип измама. Около една трета от жертвите са над 60 години според статистиката на ФБР.
4. Кражба на лични данни
Финансови загуби: $ 517 млн.
Какво представлява: Крадецът получава неоторизиран достъп до лични данни на физически лица, с които след това злоупотребява – например може да ги продаде.
В доклада на ФБР не се посочва повече подробности за характера на финансовите загуби, които възникват.
5. Измами с недвижими имоти
Финансови загуби: $ 350 млн.
Какво представлява: Това са всикчи онлайн измами, свързани с имоти. Класическата схема е да се направи фалшив сайт, през който се продават или отдават под наем несъществуващи имоти.
Измамниците печелят от сключените сделки или от депозитите, които събират от кандидат купувачите/наемодателите.
6. Фалшива техническа поддръжка
Финансови загуби: $ 348 млн.
Какво представлява: Загубите от този тип измами се увеличават лавинообразно. Само четири години по-рано печалбите от фалшива техническа поддръжка бяха под 20 млн. долара.
При този тип схема измамникът се представя за служител на отдел техническа поддръжка в легитимна компания. Измамникът се опитва да убеди жертвата си, че трябва да плати, за да получи някаква услуга или за да бъде решен някакъв проблем.
7. Измами с продажба на стоки
Финансови загуби: $ 337 млн.
Какво представлява:Това са всички измамници, които използват сайтове за обяви, опитвайки се да ви продадат стоки (или да купят от вас стоки).
Въпреки че е една от най-масовите измами онлайн, но това не пречи да продължава да е доходоносно.
8. Кражба на самоличност
Финансови загуби: $ 278 млн.
Какво представлява: Измамникът получава достъп до чувствителни данни за жертвата си (ЕГН, номер на социална осигуровка и т.н.) и ги използва за получаване на облаги.
Пример: крадецът научава имената и номера на личната карта на жертвата си и тегли от нейно име заем, който после жертвата трябва да погасява.
9. Измами с кредитни карти
Финансови загуби: $ 173 млн.
Какво представлява:
Кражбата на данни за банкови карти едва ли ще отмре скоро като престъпление. Тези данни най-често се крадат с фишинг; въпреки че скимирането все още се практикува.
Крадецът може да направи много неща с данните. Например да се опита да пренасочи парите по сметката на жертвата си към сметка под негов контрол. Или пък да продаде данните на други крадци, които след това източват сметката на жертвата.
10. Кражба на корпоративни данни
Финансови загуби: $ 153 млн.
Какво представлява: Кражба на чувствителни данни, които са осбственост на оргазанизация. Понякога тези данни може да струват десетки милиони: например патенти, клиентски бази данни, разработки на нови продукти и т.н.
Подобни статии
Pingback:Инфлуенсърът милионер, който искаше да пере пари през българска банка – Questona