Меню Затваряне

Топ 10 на най-доходоносните киберпрестъпления на 2023

Обновена на 19.03.2023 от Questo

Годишната класация на най-доходоносните компютърни престъпления показва съществени размествания по върха.

За пръв път от поне три години измамите със служебен имейл не са най-доходоносното кибепрестъпление, показва последният доклад на ФБР.

През 2022 г. тази „чест“ се пада на инвестиционните измами. Те са генерирали приходи от около 3.3 млрд. долара: два пъти повече спрямо 2021 г.

Никога не е било толкова лесно да крадеш пари онлайн

Може би си представяте как злонамерените лица правят пари като източват фирмени и лични сметки, хакват дигитални портфейли, разпространяват криптовируси и след това събират откупи. Все неща, за които се изискват технически умения.

Само че през 2023 г. злонамерено лице може да припечели пари с няколко обаждания по телефона (или имейл), достатъчно самоувереност и упоритост.

Никога досега не е било толкова изгодно за престъпниците да печелят пари по някой от следните начини:

  • да се представят за служител от отдел „техническа поддръжка“ на дадена компания;
  • да се представят за брокери, обещаващи инвестиции със свръхвисока възвращаемост;
  • да се представят за служители на държавни структури;
  • да се представят за възрастни хора, търсещи приятелство или любов;
През ноември 2022 г. Европол съобщи, че е заловила оператор на криптовируса LockBit, с който са шантажирани компании за тлъсти откупи от по няколко милиона долара на компания. На снимката се вижда кашонче с пари, заловено покрай ареста на двама украинци, които са помагали на оператора на LockBit. Въпреки че криптовирусите могат да донесат доста пари, те дори не попадат в топ 10 на най-доходоносните киберпрестъпления. Снимка: Европол

Топ 10 на най-доходоносните компютърни престъпления

Загубите от компютърни престъпления през 2022 г. достигат 10.3 млрд. долара: увеличение от почти 48% спрямо предходната година.

Ето ги десетте вида измами, генерирали най-много финансови загуби в световен мащаб.

1. Инвестиционни измами

Финансови загуби: $ 3.3 млрд.
Какво представлява: Всички схеми от типа „Ще умножим парите ви като ги инвестираме в доходоносни финаносви активи“. Важно е да знаете, че дадете ли им веднъж парите си, няма да ги видите отново.

Мнимите инвестиции в криптовалути бележат значим ръст през последните години. Същото важи за т.нар. децентрализираните финанси (пак свързани с криптовалути), които привличат наивници като стой, та гледай.

Примамливите оферти могат да се появят отвсякъде, дори и от приложенията за запознанства.

2. Измами със служебен имейл

Финансови загуби: $ 2.7 млрд.
Какво представлява: Злонамереното лице получава достъп до служебен имейл. Чрез него започва да следи фирмената комуникация, включително и изпратените и получени фактури.

Лицето може да подправи фактура, така че контрагентите на фирмата да наредят плащане към сметка, управлявана от лицето. Този тип престъпление се случва навсякъде по света, включително и в България.

3. Фалшива техническа поддръжка

Финансови загуби: $ 806 млн.
Какво представлява: Измамникът се свързва с жертвата си, представяйки се за служител на дадена компания: интернет доставчик, разработчик на софтуер, телеком и т.н.

Жертвата получава обяснение, че трябва да плати, за да получи важен софтуерен ъпдейт, нова услуга или нещо подобно. Разбира се, няма никакъв ъпдейт, нито пък промоция. Целта е да се убеди жертвата да преведе пари на измамника.

4. Кражба на лични данни

Финансови загуби: $ 742 млн.
Какво представлява: Източване на лични данни в голям мащаб, каквото беше например хакването на НАП през 2019 г., може да струва скъпо на организацията, която администрира тези данни.

С данните може да се злоупотреби по много начини в зависимост от естеството им. Например източването на данни за банковите карти на милиони потребители може да доведе до неоторизирани парични преводи и съответно загуби. А в случай, че не сте разбрали: в края на февруари 2023 г. в интернет се появиха банковите карти на над 300 българи и чужденци, посетили България.

5. Любовни измами

Финансови загуби: $ 736 млн.
Какво представлява: Тази схема е стара като света: измамникът се свързва с жертвата си, предлага му приятелство или интимна връзка. С времето успява да спечели доверието на жертвата си и започва да я увещава да му прати пари или ваучер.

Най-податливи на тази измама са самотни и възрастни хора.

6. Кражба на корпоративни данни

Финансови загуби: $ 459 млн.
Какво представлява: Корпоративните данни са ценен актив. Един патент например може да струва милиони. Същото може да се каже за прототип на нова видеоигра.

Фирмени тайни, бази данни: всичко това може да изтече и да се озове в злонамерени ръце.

7. Измами с недвижими имоти

Финансови загуби: $ 397 млн.
Какво представлява: Същото като традиционните имотни измами, само че се случва в интернет. Правят се фалшиви сайтове, публикуват се фалшиви обяви: всичко с цел да се привлече интересът на жертвата.

Целта е жертвата да плати за имот – дори и да е само капаро – и след това парите изчезват.

8. Измами с продажба на стоки

Финансови загуби: $ 282 млн.
Какво представлява: Това са сделки, които се сключват по интернет, само че едната страна е некоректна. Пример: продавате стария си хладилник през сайт за обяви. Купувачът удостоверява, че е платил исканата от вас цена, изпращайки дигитално копие на платежен документ, който обаче се оказва фалшив.

Или пък си харесвате нещо от същия сайт за обяви, купувате го, превеждате парите, но не получавате стоката.

9. Измами с кредитни карти

Финансови загуби: $ 264 млн.
Какво представлява: Всички измами, свързани с кредитни карти и чекове. В България чековете не са популярно средство за плащане. Банковите карти обаче са изключително популярни. Те могат да бъдат скимирани; или пък собствениците им да въведат данните им (номер на карта, CVV код, дата на валидност и т.н.) във фишинг сайтове.

10. Имперсониране на държавни органи

Финансови загуби: $ 240 млн.
Какво представлява: Помните ли как някой изпращаше обвинения в разпространение на детско порно от името на българската полиция?

Ето ви типичен пример, в който злонамереното лице се представя за държавен служител. Полиция, НАП, съд: тези институции всяват тревожност в потенциалните жертви и ги принуждават да правят необмислени неща: като например да изпращат пари на мнимите държавни служители.

ИМАШ ПОЩА!

Веднъж месечно ще изпращаме на имейла ти съвети и истории, които ще ти помогнат да предпазиш данните си.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *