Публикувана на 12.06.2025 от Questo
Последна промяна на 13.06.2025
През втората половина на 2024 г. българските правоохранителни органи правят по-малко опити да събират данни за потребители на Facebook, WhatsApp, Instagram и Messenger.
Спадът обаче е само на шестмесечна база. Ако се вземат данните година по година, отново се наблюдава ръст до исторически високи нива. И това, изглежда, е дългосрочна тенденция.
В периода между юли и декември 2024 г. българските власти са поискали инфомрация за 272 профила, свързани с тези платформи. Това е спад спрямо предходното тримесечие (януари-юни 2024), когато България е поискала инфомрация за 311 профила.
Така общо за цялата година България е поискала инфорация за 583 профила, което е исторически рекорд, откакто Meta (компанията-собственик на изброените по-горе платформи) води официална статистика.
За сравнение: само година по-рано България е поискала достъп до данните на 377 профила.
Какви данни може да получават властите
Властите искат от Meta данни, когато разследват престъпления. Важно е да се отбележи, че Meta преценява дали да удовлетвори получените заявки.
В случая с България например компанията в отговор на 80% от направените заявки е предоставила някакви данни.
Но какви са тези данни?
Обикновено става дума за IP адреси и някои контактни данни като например имейл адрес, с който е регистриран акаунта.
При определени условия разследващите може да получат различни метаданни като списъци с контакти, информация за това в кои групи е включен профилът, както и на кого е писал съобщения.
До съдържанието на съобщенията властите не би следвало да имат достъп, тъй като съобщенията в Messenger и WhatsApp са криптирани от край до край, и нито Meta, нито полицията може да ги чете.
Чатовете в Instagram обаче не са криптирани по подразбиране (това трябва да се промени много скоро) и потребителят трябва ръчно да включи шифрирането. Ако не се сети да го направи, на теория съобщенията може да бъдат прочетени.
В някои случаи дори криптирани съобщения могат да бъдат декриптирани с помощта на един от участниците в чата.
Защо това ви засяга
Балансът между осигуряването на обществена безопасност и защитата на индивидуалните свободи е доста деликатен.
От една страна, полицията се нуждае от доказателства, за да разкрива престъпления и да поддържа реда.
От друга страна, неограниченият или неконтролиран достъп до лични данни може бързо да доведе до масово наблюдение и синдром на авторитарната държава.
Огромна част от личния живот на хората вече е пренесен онлайн. Ето защо потребителите следва да са напълно наясно какво се случва с техните данни в интернет: как се събират, съхраняват, и най-важното: кой има достъп до тях.
Подобни статии
