Обновена на 03.02.2025 от Questo
Хората на върха на почти всички партии в 51-ия парламент имат нещо общо: и това не е фактът, че си купуват субсидирани кюфтета от столовата на Народното събрание.
Всички те общуват помежду си, използвайли мобилни приложения за криптирана комуникация.
За някои от тях това вече е публично известно, след като през януари 2025 Делян Пеевски публикува скрийншот от свой чат с Кирил Петков в Signal.
Signal е месинджър, в който съобщенията и обажданията са криптирани от край до край, така че трети страни – например служителите на Signal или пък полицията – не могат да ги прихванат.
Освен Пеевски и Петков, акаунти в Signal са регистрирани и с номерата на премиера в 51-ия парламент Росен Желязков от ГЕРБ, съпредседателят на „Демократична България“ Владислав Панев, Председателят на МЕЧ Радостин Василев, председателят на БСП за Софийска област Кирил Добрев, Йордан Цонев от „ДПС – Ново начало“.
Други политици като председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов не фигурират в Signal (или просто използват настройката за скриване на номера), но пък номерата им излизат в WhatsApp, което също предлага криптиран чат.
Исках да ми е криптирано, ама нямах желание
Изглежда, че политици от целия идеологически спектър разчитат на криптираната комуникация, за да общуват сигурно и с намален риск от подслушване.
Защо тогава официалната позиция на България в Европа е, че полицията трябва да може да заобикаля криптирането и да има значителен достъп до чатовете на европейците?
Става дума за идеята попоулярните месинджъри като WhatsApp, Viber, Signal и Messenger да се модифицират така, че съобщенията на европейците да могат да се сканират за опасни думи и изображения. Тази идея, добила популярност като chatcontrol, е част от директива за борбата със сексуално насилие срещу деца онлайн.
Доставчици на технологии за криптирана комуникация като Proton упорито се съпротивляват на chatcontrol. Макар намеренията зад директивата да се добри, подобна мярка би могла да даде на полицията възможност да чете съобщенията на редовите граждани, които не са извършили нищо нередно. Такива биха били родители, които изпращат снимки на децата си по бански или пък младежи, които си изпращат пиперливи съобщения.
Chatcontrol е изключително противоречива мярка и вече няколко години Европейският съюз не може да я приеме заради офанзивата на определени страни.
Но не и България.
Според бившия евродепутат Патрик Брейър България е една от страните, които подкрепят въвеждането на технология, която ще позволи сканирането на съобщенията на потребителите.

Прочетете интервю на Questona с Патрик Брейър.
И комуникацията тайна, и чатовете прочетени
През 2024 г. „Електронна граница България“ – гражданско сдружение, защитаващо цифровите права на гражданите – поиска България да промени позицията си по отношение на chatcontrol.
През септември същата година от МВР отговориха, че България няма да промени позицията си и хем е в подкрепа на идеята, хем иска да пази правото на неприкосновеност на комуникацията.
В това становище има известно противоречеие, тъй като няма как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
В своя публикация от октомври 2024 Богомил Шопов от „Електронна граница България“ споделя, че едно от предложенията е специален център да „поддържа база данни с известни материали със съдържание, което е класифицирано като сексуално посегателство над деца, и ще проверява всяка снимка, която милионите абонати на чат програми си обменят, дали е в тази база данни. МВР и други органи ще могат да добавят ново съдържание.“
Последното предполага, че МВР ще може да определя кое съдържание е опасно; и да разглежда чатовете на хората, които го разпространяват.
Подобна практика бързо може да прерасне в злоупотреба: например в списъка с „опасни“ думи да се добави името на политик и да се сканират чатовете на всички, които го споменават.
Защо никой не говори за това?
Chatcontrol не е популярна тема в българското общество. Ако спрете някого на улицата, има много по-голяма вероятност той да е чувал за това как ЕС иска да забрани кривите краставици (което дори не е вярно), отколкото за chatcontrol.
Темата рядко попада в големите български медии. Тя не се споменава и в парламента: или поне липсва в стенограмите от пленарните заседания.
Дали е защото пред chatcontrol все още има твърде много въпросителни?
Или пък българските политици не разбират какви могат да са последствията от подобна идея?
Може пък причината да е идеологическа. Основни противници на chatcontrol са неолибералните движения. Дали напук на тях българските им колеги-консерватори отказват да опонират на идеята?
Каквато и да е причината, реализацията на chatcontrol може да има негативен ефект върху всички.Осъществяването на тази идея все още е под въпрос – последното й гласуване през декември 2024 не мина заради блокиращо малцинство.
Опасенията са обаче, че това малцинство ще започне да се стопява. И тогава вратата към личната ви кореспонденция може да бъде отворена.
Още по темата:
Краят на криптираната комуникация и как Европа се превърна в инкубатор за детска порнография