Меню Затваряне

Информационна сигурност: факти и данни за България през 2020

Нивото на информационна сигурност в една страна е показател за нейната безопасност: така, както броят на престъпленията показват състоянието на вътрешната сигурност. За този показател едва ли ще чуете да се говори по телевизията, защото хората не го разбират, а и не се интересуват особено.

В тази статия съм подбрал няколко интересни факти за България, които вероятно няма да прочетете другаде. Всички те са свързани по някакъв начин с компютърните престъпления и показват готовността на страната да се справи с киберзаплахи.

В България има 27 хил. напълно незащитени безжични мрежи

Броят на WiFi мрежите без парола в България е почти 27 хил. според данните на WiGLE.

Ако една WiFi мрежа е без парола, не си и помисляйте да се свързвате към нея. Не знаете кой още има достъп до мрежата и какво прави с минаващия през нея трафик. Отворените мрежи са уязвими и могат да бъдат компрометирани от злонамерени лица, които следят и пренасочват трафика, крадат данни или  разпространяват малуер.

Други почти 34 хил. мрежи в България използват стандарта за криптиране WEP, който е пословично известен със своята уязвимост. Мрежи с такова криптиране също следва да се избягват.

Една четвърт от населението никога не е използвало интернет

За каква киберхигиена можем да говорим, ако населението на страната не е имало достъп до световната мрежа?

Някои от вас може би ще си кажат: „Че това не е ли добре? Без интернет няма защо да се тревожиш за онлайн заплахи, нали?“

Не е точно така. Липсата на умения за работа с интернет създава поколение от жертви на киберпрестъпления. Това са хора, които се откъсват от технологиите и все по-трудно могат да запълнят образуващата се дупка. Именно те са най-лесните мишени за хакерите. Според официалната статистика в България делът им надхвърля 26% от населението на възраст между 16 и 74 години.

Над 5% от българите използват най-лесната за разбиване парола в света

Още един бърз урок по защита на информацията: няма как да защитиш данните си, ако използваш лесна за отгатване парола. А според проучване, което направих преди време, около 5% правят точно това. Те използват за парола 123456, която е призната за най-слабата парола на планетата.

Проучването е направено на базата на над 25000 хакнати акаунти. Произходът на поне част от тях най-вероятно е български сайт за имоти.

България е вторият най-голям източник на telnet атаки на планетата

Страната ни генерира малко над 10% от всички telnet атаки по света според изследване на Comparitech. По-добре от нас се справя само Китай с дял от 27%.

Telnet е остарял стандарт, известен със своята уязвимост. Повечето съвременни мрежи не го използват именно за да се пази ниво на информационна сигурност.  Но очевидно протоколът все още намира приложение. Съответно хакерите търсят устройства, използващи telnet, и ги атакуват.

България е 21-а в класацията на страните с най-слаба киберсигурност

Пак от проучването на Comparitech: България е на 21-о място от общо 60 страни с най-слаба киберсигурност. На първо място в класацията е Алжир. България се нарежда в първата половина на класацията основно заради факта, че е лидер в провеждането на telnet атаки (виж горния параграф).

Освен това е България е на 17-о място в света по най-много засечен малуер в настолни компютри. Този фактор също натежава при независното класиране на страната ни в класацията за (липса на) компютърна сигурност.

57% от софтуера в страната е пиратски

57% от софтуера, инсталиран на настолни компютри, е пиратски, показва справка на Business Software Alliance (демек Microsoft и приятели). Като цяло делът на пиратския софтуер намалява всяка година. През 2011 г. например е бил 64%.

На никой не му се плаща за софтуер (за това има Linux, но това е друга тема). Но когато инсталирате пиратски софтуер, вие рискувате да се заразите с малуер. Няма как да знаете какво има в пиратския пакет.

Това е риск както за индивидуалните потребители, така и за фирмите, които също масово работят с нелицензирани софтуерни продукти. Така че следващия път, когато се каните да инсталирате пиратски софтуер, помислете дали по този начин не осигурявате неоторизиран достъп до устройството си.

Заключение

Това са само част от данните, които служат като барометър за България и нейната информационна сигурност. Дори не споменавам бума на фишинг атаки срещу клиенти на банки, електроразпределителни дружества, НАП и т.н.

А какво да кажем за нивата на засечен малуер в настолни компютри и мобилни устройства? Или пък за неподготвеността на много държавни институции да защитят информационните си системи от кибератаки.

Това е част от реалността и засяга всички нас. Първата крачка към овладяването на проблема и осъзнаването, че го има.

Related Posts

1 Comment

  1. Pingback:Киберсигурност обучение: топ университетите на 2020

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *