Българските власти все по-често искат данни за все повече потребители във Facebook. През второто полугодие на 2016 г. например разследващите са подали 14 заявки (2 от които с етикет „спешно“) за достъп до общо 20 профила в социалната мрежа. Това са най-високите стойности, откакто Facebook публикува статистика за броя на заявките за достъп до данни от държавните учреждения.
Въпреки, че броят на заявките от България остава сред най-ниските в Европа (в страни като Германия и Франция например броят им е в хиляди и е по-висок дори ако се сметне на глава от населението), покачването все пак показва, че българската полиция все повече свиква да използва Facebook като инструмент за разследване на престъпления.
И това не е учудващо, защото Facebook събира много данни за потребителите си, които биха могли да помогнат за разкриването на престъпления. Социалната мрежа се превръща в източник на доказателства, дори и ако става дума за разследвания от голям мащаб и с икономически отенък. Ето например какво казва настоящият премиер Бойко Борисов за методите, с които ДАНС е разследвала фалита на КТБ: „…А ние сега им даваме пак те(ДАНС – бел.авт.) да се занимават. И знаете ли как се занимават? Отварят Facebook. Но там хората си говорят, всеки може да си говори. Това е социална открита мрежа и кой каквото си иска може да си пише във Facebook.“ (Източник: Стенограмата КТБ)
Вече има и примери за съдебни дела, базирани на публикации във Facebook. През 2016 г. например Борислав Сандов от „Зелените“ беше осъден на първа инстанция заради обидна публикация във Facebook. За същото беше осъдена две години по-рано и работеща в чужбина жена от Пещера.
Подобни статии
