Публикувана на 08.08.2025 от Христо Петров
Последна промяна на 10.08.2025
Политиците и държавните служители в Южна Европа са най-активни в опитите да трият информация за себе си от интернет търсачката Google.
Сред тях се нареждат и българските им колеги. Те са далеч по-активни от средното за Европа.
Делът на заявките за деиндексиране на данни от Google, подадени от политици и държавни служители от България, e 32% от всички заявки от страната:
Това е почти два пъти повече от средното за Европейския съюз (от статистиката са изключени обикновените граждани на възраст над 18 години):
Същото е положението в Румъния, Испания, Малта и Гърция, където приблизително една трета от заявките за деиндескиране на данни от Google идват от политици и държавен апарат.
| Страна | % на заявките от политици |
| Испания | 34.7 |
| Малта | 33.9 |
| Румъния | 32.1 |
| България | 31.9 |
| Латвия | 31 |
| Гърция | 30.9 |
| Италия | 29.8 |
| Хърватия | 28.6 |
| Литва | 27.5 |
| Словения | 25.7 |
| Португалия | 24.4 |
| Белгия | 19.6 |
| Унгария | 18.8 |
| Австрия | 18.2 |
| Люксембург | 17.7 |
| Франция | 17.5 |
| Финландия | 17.3 |
| Чехия | 16.6 |
| Естония | 16.2 |
| Швеция | 14.5 |
| Германия | 14.4 |
| Полша | 14.4 |
| Кипър | 13.9 |
| Дания | 11.3 |
| Словакия | 10 |
| Ирландия | 9.6 |
| Нидерландия | 9 |
| Средно за ЕС | 18.6 |
Източник: Google Transparency Report, данните са актуални към 8 август 2025
Още по-ярък е контрастът, ако се сравни Южна Европа със Западна Европа и Скандинавия. В Нидерландия например само 9% от заявките идват от държавно-политически сектор.
Възможно е това да се дължи на факта, че в Южна Европа политиците повече държат на онлайн репутацията си и срещу тях се пишат повече клеветнически и неверни статии.
Не може да се изключи и вероятността южноевропейците да имат повече какво да крият в сравнение със западноевропейските си колеги.
Правото да бъдеш забравен и лъскане на имиджа
Google предоставя на всеки гражданин в ЕС правото да поиска свалянето на резултати в търсачката, които засягат личността му и са обидни, унизителни или разкриват поверителна информация.
Тази инициатива, известна като “правото да бъдеш забравен” може да се използва и като своеобразна форма на цензура. Под предлог, че статия е клеветническа, злоупотребява с търговски марки или съдържа невярна информация, физическо или юридическо лице може да поиска деиндексирането на статията от Google.
Това не изтрива самата статия от интернет. Но ограничава достъпа на интернет потребителите до важна информация като например данни за извършено престъпление, обвинения в корупция или друга информация, която е от значим обществен интерес.
Съществува цяла бизнес ниша (online reputation management или ORM), която се занимава и с подаване на заявки до Google с цел премахване на линкове към обективно написани и фактологически коректни статии, които обаче показват клиента на ORM компанията в лоша светлина.
Тези компании могат да поискат деиндексирането на съдържание с аргументи от типа: „информацията в статията вече не е релевантна“, „лицето всъщност не е публична личност“, „лицето е реабилитирано“ и други.
Между обществения интерес и правото на поверителност
Подаването на заявка не означава автоматично, че съдържание ще бъде деиндексирано от Google. Всяка заявка се преглежда отделно и Google преценява дали деиндексирането на конкретния URL адрес е в противовес на обществения интерес. Ако е, заявката не се уважава.
Статистиката показва, че към датата на публикуване на тази статия Google е получила заявки за деиндексиране на над 28 хил. URL адреса, изпратени от физически и юридически лица от България. Повече от половината от тези адреси (или над 60%) не са премахнати от резултатите в Google.
Една от заявките от България например е изпратена от политик, който иска премахването на 11 URL адреса на статии, свързани с него. Статиите информират за някои незаконни професионални практики, както и за сексуалната ориентация на политика (която самият политик разгласява публично в книга). Google отказва да деиндексира статиите, които са публикувани в периода около 2012 г.
Искате да научавате новините на момента?
|| >>> Следвайте Questona във Facebook || >>> Следвайте Questona в LinkedIn ||
Подобни статии
