Увеличава ли пиратският софтуер риска от заразяване с малуер?

На пощата получих следния въпрос:

Милиони българи и преди всичко източноевропейци използват години наред пиратски софтуер. С оглед на настоящата международна ситуация и постоянните набези на руски хакери, не са ли личните данни на милионите интернет потребители в страни като България в огромна опасност? Какво например кара един пират да отделя огромна част от времето си, за да качи кракната версия на Windows 10?

Иначе казано, увеличава ли пиратският софтуер рисковете от хакерска атака и кражба на лични данни?

Бързията отговор е да. Хората, които си инсталират пиратски Windows например, няма да получават ъпдейти, свързани със сигурността на операционната система. И ако Microsoft пусне пач за защита от нов малуер, тези потребители може да не го получат и да останат незащитени. Самият нелицензиран Windows може да е силно орязана версия, от която липсват важни прилжоения и функции, свързани със сигурността.

Освен това, когато си инсталирате пиратски софтуер, обикновено трябва да инсталирате и крак – малка програмка, която „отключва“ нелицензирания софтуер и ви позволява да го ползвате. Възможно е този крак да съдържа и в себе си вирус.

Да не говорим за по-екстремни случаи, в които има цели сайтове, бъкани с малуер. Зловредният код е замаскиран като инсталационни файлове на легитимни програми – например Skype, Word и т.н. Ако свалите от тях и инсталирате на компютъра си каквото и да е, считайте се заразени.

Според  The Software Alliance – сдружение, създадено от Microsoft – Централна и Източна Европа се нарежда веднага след Азия като региона с най-много пиратски софтуер на планетата. В България например около 60% от всичкия софтуер е пиратски според техните данни.

Пак от The Software Alliance твърдят, че почти 40% от софтуера по света не е лицензиран правилно. В последния си доклад за 2015 г. сдружението посочва, че „дори в някои значими индустрии използването на нелицензиран софтуер е изненадващо високо. Проучването установява, че нивото в световен мащаб за банкови, застрахователни и осигурителни индустрии е 25%.“

След всичко казано обаче трябва да направим уточнението, че нелицензираният софтуер – и по-конкретно нелицензираният Windows – не е единственият фактор, който ви докарва вируси. Дори и всичко по компютъра ви да е лицензирано и платено, Windows си остава най-застрашената от малуер операционна система, просто защото почти всичкият малуер се пише за нея.

По данни на Net Marketshare на Windows се пада над 90% от световния пазар за десктоп операционни системи. Ако един хакер реши да пише вирус и да го разпространи с масирана имейл кампания, коя операционна система ще си избере да порази? Тази с най-голям дял, разбира се. Това е и една от причините, поради които потребителите на Mac OS и Linux са доста по-защитени от тези на Windows. Много от тях (ползващите Linux и Mac OS) изобщо не си инсталират антивирусна програма.

Втората част от въпроса е:

Как всъщност е възможно една от най-могъщите компании в света да стане жертва на системна злоупотреба с интелектуална собственост, каквато източноевропейците така или иначе са принудени да толерират, понеже не могат да си позволят да придобият този софтуер легално?

Microsoft не може да направи кой знае какво в случая. Тя може само да се опита да ограничи загубите си като убеждава потребителите да ползват само лицензиран Windows. Независимо колко добре защитаваш софтуера си, винаги се намира някой, който да го копира и разпространява незаконно.

Последното важи не само за софтуерния бизнес, но и за развлекателната индустрия. И можете да видите как развлекателната индустрия променя бизнес модела си спрямо тази нова реалност. Музикантите например вече не разчитат на продажбите на музика, а на приходите от концерти. Вземете за пример Chance the Rapper, който миналата година е заработил 33 млн. долара според Forbes и никога не е подписвал договор със звукозаписно студио. Вместо това рапърът пуска музиката си безплатно в интернет и след това осребрява популярността си с турнета, от които изкарва милиони.

Накратко: няма как да спреш нелегалното разпространение на дигитално съдържание, можеш само да се адаптираш към новите правила на пазара.

Оставете коментар